Джон Калвин Кулидж

Джон Калвин Кулидж
(1872-1933)

Калвин Кулидж
Калвин Кулидж – снимка Уикипедия

Джон Калвин Кулидж младши (John Calvin Coolidge Jr.) е 30-ят президент на САЩ (1923-1929).

 

Калвин Кулидж е роден на 4 юли 1872 година. Произхожда от един от селските райони на Върмонт, Плимут. Израства в традиционно свързана с Нова Англия среда. Неговият баща, Джон Калвин Кулидж старши, е бил фермер, собственик на магазин и поща. Той оказва голямо влияние върху образованието на младия Кулидж. Майка му, Виктория Мур, е починала през 1885 година, когато Джон е едва на 13 години. Момчето получава образованието си в престижния колеж Емерст. През 1898 става адвокат в Нортхемптън, Масачузетс.

През този период Кулидж вече е амбициозен млад републиканец. Започва политическата си кариера на местно ниво в Нортхемптън, а скоро става депутат в Масачузетс. От 1912 до 1915 година е сенатор. През 1916-1918 става заместник-губернатор, а след това и губернатор (1919-1920) на щата Масачузетс. Кулидж е консервативен, защитава традицията на републиканците и се възхищава на проспериращите бизнесмени, които според неговите представи символизират ценностите. Той не възразява срещу подобряване на условията на живот на обществото, ако това не струва прекалено.

Във време на бурни политически настроения след края на войната и при преследването на радикалите, като губернатор Кулидж достига национална известност, когато през 1919 предприема енергични действия срещу полицията. Славата му на стриктен последовател на реда и законността му помагат за издигането на неговата кандидатура за вицепрезидент на Националната конвенция на републиканците (1920). Поради внезапната смърт на Хардинг на 2 август 1923 той заема президентския пост. Новият президент полага клетва в своя дом в Плимут пред баща си, който е магистрат. Кулидж полага клетва върху семейната Библия. Скромната церемония се предава по радиото и представя президента като въплъщение на „обикновения” американец.

Калвин Кулидж не притежава харизмата на политик и няма качества на политически лидер. Той е типичен представител на американската средна класа – пестелив, немногословен, старателен и непретенциозен. За широката общественост той е “пуритан във Вавилон”. Въпреки това изненадващо бързо успява да възстанови целостта и репутацията на федералното правителство след Хардинг. От голяма помощ се оказват добрите му отношения с пресата. Той е първият президент, който съзнателно използва възможностите на радиото, за да може политиката му да достигне до населението.

През 1905 година 33-годишният Кулидж се жени за Грейс Ан Гудхю, бивша учителка в училището за глухи. Тя завладява сърцата на посетителите на Белия дом със своя чар, топлина и общителност като първа дама. Нейният характер в напълно противоположен на този на съпруга й.

Президентството на Кулидж обхваща периода на икономическия растеж през двадесетте години. За много от своите сънародници новият президент се превръща в символ и гарант за дългосрочен просперитет. Отличителните белези на този период са минималната правителствена намеса в икономическия живот и тясното неформално сътрудничество между правителството и едрия бизнес. Кулидж е последният американски президент, който е за естественото развитие на свободния пазар и поддържа политиката за ненамеса в неговите цикли.

Във вътрешната си политика Кулидж продължава програмата на своя предшенственик Хардинг. Заема се с по-нататъшните ограничения върху имиграцията, запазването на защитните мита в интерес на американската индустрия, държавното регулиране на кредитите за земеделските производители и с приватизацията на корабостроенето. Президентът запазва кабинета с изключение на уволнените заради скандала Хардинг министри на правосъдието и на отбраната. През 1924 година е преизбран с голямо мнозинство на гласовете. Печели като кандидат на демократите срещу консервативния адвокат от Уолстрийт, Джон У. Дейвис.

Правителството на Калвин Кулидж рядко се вслушва в интересите и нуждите на фермерите и миньорите. Президентът налага вето на много от законите, приети от Конгреса и насочени към реформата. Законът за допълнителните ползи за ветераните от войната е издаден срещу ветото на президента. Изключително пасивно е отношението на Кулидж към дискриминацията на чернокожите американци. Той критикува расистката организация Ку Клукс Клан едва когато влиянието му започва да намалява. Имиграционният закон от 1924 засилва ограничението на имиграцията и съвсем съзнателно поставя в неравностойно положение имигрантите от Източна и Южна Европа. Имиграцията от Япония, въпреки възраженията на министъра на външните работи, е напълно спряна, което влошава значително американско-японските отношения. Външната политика Кулидж се основава на икономическия растеж и на господстващото индустриално и финансово положение през двайсетте години. В края на този период американските чуждестранни инвестиции достигат 17 милиарда долара.

Кулидж подкрепя работата на държавния секретар Франк Келог, както и инициативата за пакта Келог-Бриан от 1928, ратифицирана през следващата година. Пактът задължава подписалите страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония) да се отрекат от войната като инструмент на политиката в техните взаимни отношения. Въпреки че това не предотвратява Втората световна война, пактът остава в основата на международното право след това.

През 1928 година администрацията на Кулидж официално признава китайското национално правителство на Чан Кай-ши, възникнало в резултат на революционната гражданска война. През август 1927 Кулидж неочаквано обявява, че на предстоящите избори няма да се кандидатира за президент. Вземайки това решение въз основа на лични и семейни причини, той дава възможност на своя министър на търговията Хувър да бъде номиниран, а в последствие и избран за новият президент на Съединените щати.

По време на своето президентство Калвин Кулидж се радва на изключителна популярност. Когато напуска президентския пост, страната се радва на икономически просперитет и на вътрешен и външен мир. В историческите изследвания го оценява по-критично. Смятан е по-скоро за посредствен президент, който се е занимавал повече с ръководството на своята администрация отколкото с актуалните събития. Неговото традиционно разбиране за политиката е силно ориентирано повече към историческия опит, отколкото към потребностите на настоящето и към бъдещето на обществото.

След като напуска Белия дом, той отново се установява в Нортхемптън. Пише своята автобиография и редовно публикува статии в пресата, застъпвайки се за индивидуализма, разумното икономическо управление и ненамеса на свободния пазар.

Калвин Кулидж умира на 5 януари 1933 на 60-годишна възраст в Нортхемптън, Масачузетс, вследствие на сърдечен удар, предизвикан от коронарна тромбоза.

This entry was posted in 30 - Калвин Кулидж. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>